Да си хирург в съвременните условия означава не толкова да си вършиш работата по най-добрия възможен начин,а да се съобразяваш с определено ниво на посредственост,което ти е наложено предварително...

Какво беше хирургията за мен до 2010...

 

А сега...?/трудови договори-2010 год./

Да пиша ли,да не пиша ли?Има ли смисъл?Има ли за какво?То че има,има.И сигурно ще пиша тук,а не в блога,защото моите разсъждения са си мои и не подлежат на коментар и атаки.Ако някой ги приема-приема,не се налагам на никой.Ако ли не,да "кликне" на друг адрес.

 

 

УПРАВЛЕНИЕТО НА ЛАИЦИТЕ

 

Работата не върви.Факт,който не се харесва на никой.И тогава “шапката” задава въпросите:

1.Какво Ви липсва?

2.Какво Ви пречи?

3.Какво ще НАПРАВИТЕ,за да тръгне работата?

Въпросите звучат тъпо,защото ги задават лаици.Това е и нещастието,или по-точно,едно от нещастията на нашата здравна система.Всички,които имат реалната власт в системата-са лаици.Под реална власт разбирам,финансово подплатена такава.

Търси се някаква проста корелация между причина и следствие.Имаме една,две,три и пр. Пречки.Отстраняваме ги и следват “цветя и рози”Да,ама-не...Реализация на подобен сценарий е възможна само при пълна финансова обезпеченост.А такава няма.

Преди две години чух един управник-лаик да изказва гениално становище,че болница,която има 650 000 лв.дългове,трябва да заработи!,да започне “да печели” и “да се оправи”!?!?!?Утежняващо обстоятелство е,че въпросният управник е икономист.Тази теза визираше определен болничен колектив,който,ако можеше ,би направил това гениално “изплуване”,но не можеше.Тогава се намери нов мениджър-отново лаик в медицината,който проведе болнично-спасителна операция.Е,за сметка на дълг в порядъка 1,5-2 000 000 лв.

И отново колективът е виновен.И отново се поставят горните три въпроса.

 

Отново се връщам във времето преди две години.Хората в болницата и града се радваха,когато чуваха,че ще се прави “ОДИТ НА БОЛНИЦАТА”.Свещенна простота.Те си въобразяваха,че ще дойдат финансови ревизори,които няма да ни “откриват Америка”-колко сме “вътре”,а ще разкрият финансовите далавери и техните автори,както и че ще се търси връщане на отвлеченото.Блажени са верующите!Здравият разум не може да допусне,че това ще стане в една система,в която се краде на принципа на демократическия централизъм-“отдоло до горе” и всички по веригата са навързани като свински черва.След като горепосочените “лаици” се блажат под една,или друга форма от здравеопазването,как ще допуснат разклащането на пирамидата?За това не им трябва медицинска компетентност.Нужно е само безочие,демагогия и административен терор.Чудно ли е тогава,че работата в болницата продължава да бъде на принципа:”ТЕ НИ ЛЪЖАТ,ЧЕ НИ ПЛАЩАТ,НИЕ ГИ ЛЪЖЕМ,ЧЕ ИМ РАБОТИМ”.Това “ИМ” в изречението не е грешка.Реалноста е точно такава-ние,които вършим работата,я вършим за финансовия комфорт на някои богоизбрани-ЛАИЦИ.           

 

Не давам съвети и не правя препоръки.Не изисквам нищо от никого,а още по-малко имам претенции за организатор и власт.Нямам претенциите да уча когото и да било,на каквото и да било.Не налагам своето мнение,но го имам.Имам и „известен” опит.Така че,ако някой се интересува ,бих могъл да предложа някои виждания:

·         Това е гледната точка не на администратора, а на лекаря.Моите виждания може да са утопични в условията на криза и борба за оцеляване,но даже и неизпълними,те трябва да са споделят,за да не се забравят.А времето им ще дойде,тъй като все пак визираме болница-т.е.обществено заведение за диагностика и лечение на болни хора,чиято крайна цел,или по-модерно,краен продукт е човешкото здраве.Искаме по-висока цена и приход,значи трябва да предложим по-качествена „стока”.

·         Разликата между оперативните и неоперативни специалности,а именно:ако е възможно драстично разминаване в изисквания,условия и персонал за неоперативните  специалности от различните нива в медицинската йерархия,то при оперативните специалности,такава драстична разлика е невъзможна.Причината е в инвазията спрямо човешкия организъм.Щом влизаш със скалпела,то цялостните условия трябва да са еднакви,както е еднакъв и „потърпевшия” човешки организъм.Оперативния метод на лечение изисква безкомпромисна комплексност,за да има добър изход.

·         Хирузите са нарцисисти по принуда.Този постулат произлиза от по-горното изложение.Болният е комплексен организъм и оперативното повлияване е само част от целия процес на диагностика и лечение.Това ще рече,че не е достатъчно да режем и шием.Направим ли това,трябва императивно да се включат всички,имащи отношение към здравето на пациента.Някои специалисти се чувствуват като съпътствуващ персонал на хирургията,но това не е така.Просто пациентите са на болницата и не може към тяхната диагностика и лечение да се подхожда селективно/това лекуваме,а това-не/.И по-точно не може да се подхожда селективно към хирургичните пациенти.Не че са по-специални.Те очакват ,прилагайки им радикален метод на лечение,а именно-оперативен,да получат здраве.И не могат да знаят,че това не е непосредствено следствие от операцията.А не са и длъжни да го знаят.

·         Болните са на болницата.Те трябва да се лекуват с това,което е нужно и то тогава,когато е нужно.

·         Болният е „във фокуса” на системата.Той не се интересува от администрирането,оформянето на купищата документи,нашата натовареност и недооцененост.Той има проблем.Него го боли.И проблемите на пациента се решават от медицинския персонал.Първо най-важните проблеми на болния,после останалото.Пациентът не е поредната бройка,преминала по клинична пътека и обогатила ни с определена сума пари.Пациентът е човек,който влиза болен и очаква да бъде диагностициран,лекуван и изписан здрав ,или поне със значително подобрение.Ако това не се случва ,то всяко пътекопроизводство ще е временно-просто обектите на пътекопроизводството няма да идват.

·         Да върнем медицината в болницата.Трудни в диагностично отношение случаи;”играта на кантара”-операция,или не;комплицирана патология с многоорганна локализация;смъртни случаи-всичко това изисква комплексен медицински поглед.Ние сме малко лекари.Никой от нас не е нито гений,а още по-малко господ.Всички допускаме грешки,понякога с фатален изход.На всички ни е трудно.И тук е мястото преди всичко на лекарските колегиуми и после на общоболничната ЛКК,точно в този ред.Лекарските колегиуми и обсъждания са формата за споделяне на опит,успехи и грешки.Пак с цел качествения краен продукт.Това е формата лекарите да не забравят,че са лекари.Да усещат,че не са сами.Това дава увереност в работата и авторитет пред пациентите,за да ни имат доверие и да ни търсят.

·         В настоящите условия ни трябва „яко бачкане” и много пациенти.Следствието е много пътеки и повече пари.Но...Какви са болните-като тежест на потологията?Как ги лекуваме?До колко ги излекуваме?До колко пациентите смятат,че са излекувани?Доволни ли са от отношението и лечението?Мнение за административното обслужване.Това са определящите въпроси.Оптималните отговори на тези въпроси ще определят дългосрочната перспектива на заведението/болница,или нещо друго/.

·         Двете МАНТРИ-„Дайте,да дадем!” и втората-„От Вас зависи всичко!” със явно-скрит смисъл:”Ако нещо се провали,Вие сте виновни!”.Слушам ги ,кажи-речи,от около двадесет години.Все спасяваме нещо,само че не знаем какво.В същонст,някои знаят и то добре знаят...Но те си отиват,а ние оставаме-отново не спасени.

·         Морална ли е политическата подкрепа в борбата за оцеляване?В конкретно-нашия случай-ДА.От една страна обективния анализ показва,че ние трябва да сме от оцеляващите.От друга страна,защо да не „ударим едно рамо”,ако е възможно.Ако пък има и политически дивидент-защо не,щом е за добро!

·         За годините на моята работа съм постигнал ниво на квалификация,което ме прави сравнително независим от конюнктурата.Имам познания и виждания по доста въпроси.Проблемът е,че съм”неизползваем”,защото всяка моя заявка за изказване на становище се приема като заявка за власт,или опит за задкулисно „дърпане на конците”.А такова нещо няма.Ако някога съм искал да съм Завеждащ на отделение,то е било единствено с идеята да определям ритъма на собствената си работа.Но се оказа,че и това е утопия.Смятам,че истинския професионалист в медицината трябва да търси професионално израстване и усъвършенствуване.Професионалното израстване е възможно в големи болници и университетски клиники,където може да заемаш административни длъжности с медицинска значимост,да„правиш наука“ или евентуално да преподаваш.Този „влак” съм го изпуснал отдавна.В условията на Общинската болница да станеш Началник отделение е просто да си поредната „боксова круша“,натоварена с чужди задължения и отговорности-пълна безсмислица.“Управител“-? По законите на Паркинсън човек израства към границите на своята некомпетентност.Какво остава-професионално усъвършенствуване.Това е нещо ,което си зависи само от мен.И никой не може да ми определи границата,освен самия аз.Единствено това е от полза и за лекуваните от мен пациенти и за колегите ми ,и за самия мен.

 

2010 год.

 

 

Е,ВЕЧЕ СМЕ 2011.НЕЩАТА СА КАТАСТРОФАЛНИ!И ВСЕ ПАК...

 

В условията на тежка финансова и кадрова криза и при  настоящата нормативна уредба,общинските болници ще загинат,а заедно с тях и общинското здравеопазване.

 

Това е моето ЛИЧНО МНЕНИЕ

Относно съществуването на ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ

 То,разбира се,противоречи на закона,но...знае ли човек?!

 

ГЛАВНА ЦЕЛ:Ефективно използуване на наличния оскъден кадрови,материален и финансов ресурс.

 

На основание особените медико-социални функции/”ПРЕДЕН ФРОНТ”/,извеждане Общинските болници в самостоятелен ВИД лечебно заведение/в ЗЛЗ/,със своя специфична структура:

І-Отделение „Оперативна медицина” със САИЛ

·         Хирурзи-1-2

·         Анестезиолог-реаниматор-1

·         Гинеколози-1-2

·         Офталмолог-1

·         Оториноларинголог-1

                    Минимален брой  лекари-5/оптимален-7

ІІ-Отделение ”Консервативна медицина” с интензивен сектор

·         Интернист-1-2

·         Гастроентеролог-1

·         Кардиолог-1

·         Невролог-1

·         Педиатър-1-2

               Минимален брой  лекари-5/оптимален-7

ІІІ-Отделение „Физиотерапия-рехабилитация и продължително лечение”

·         Физиотерапевт

ІV-Отделение ”Образна диагностика и Клинична лаборатория”

·         Рентгенолог/оптимално-2/

·         Спец.Клинична лаборатория

V-Болнична аптека

·         Магистър фармацевт

VІ-Административно-стопанска част.

·         Управител

·         Счетоводител

·         Техник

             Общ минимален брой висш медицински персонал-14/оптимален-20/

 

Консервативното и оперативно отделение се оборудват с апартура по усреднен унифициран стандарт,отчитащ именно консервативната и оперативна специфика.Така се изразходват финансии за две отделения,вместо за 5-6,като се запазва възможността за изпълнение дейността съгласно изискванията за добра медицинска практика.

В двете основни отделение се лекуват спешно болни и с умерена тежест случаи и се осъществява стабилизиране на пациенти и евентуалното им транспортиране в лечебно заведение от по-високо ниво на компетентност.

Двадесет и четири часовото покритие и осигуреност с лекарски персонал се реализира посредством комбинирани графици от специалистите в отделението,като при необходимост се търси съдействието на тясно-профилен такъв.

 

Не знам как би се финансирала подобна структура???

Но пък,”не е и нужно да просъществуват всички болници!?!”